В една стая бавно светели четири свещи. Тишината била почти пълна и можело да се чуе разговорът им.
Първата свещ казала: „Аз съм МИР – хората не успяват да ме запазят, мисля, че ще угасна!“. И веднага изгаснала.
Втората свещ казала: „Аз съм ВЯРА – за съжаление, много хора смятат, че не съм необходима, няма смисъл да горя повече“. Тъкмо казала това, духнал лек вятър и свещта изгаснала.
Третата свещ казала тъжно: „Аз съм ЛЮБОВ – нямам вече сила, хората често ме забравят и ме слагат настрана. Дори и забравят, че обичат своите близки „и в същия момент изгаснала.
Малко след това в стаята влязло едно дете. „Какво е това?Трябваше да светите докрай!“, казало детето и започнало да плаче.
Тогава четвъртата свещ му казала:“ Не бой се, докато аз горя, ще можем да запалим останалите свещи. Аз съм НАДЕЖДА „. С блясък в очите, детето взело свещта „НАДЕЖДА „и запалило останалите.
Пламъкът на надеждата винаги би трябвало да гори в сърцата ни, да може всеки от нас да запази вярата, мира и любовта .. .
МОЛЯ СПОДЕЛЕТЕ, АКО ВИ Е ХАРЕСАЛО!
Източник: За жената
