Малко преди да умре, султан Сюлейман повикал началника на армията си и му дал тези три заръки:
1. Искам ковчегът ми да бъде носен от най-добрите лекари на Османската империя.
2. Искам по целия път, по който носят ковчега ми, да се разпръсват златни монети и скъпоценни камъни.
3. Искам през това време ръцете ми да се показват навън, така че всички да ги виждат.
Началникът на армията останал изумен и смутено попитал каква е причината за тези желания. Тогава султанът му обяснил:
– Искам най-добрите лекари да носят ковчега ми, за да видят всички, че дори и те са безсилни пред лицето на смъртта.
– Искам да разпръснете злато и скъпоценни камъни, за да могат всички да видят, че богатството, което получаваме в този живот, си остава на този свят.
– Искам всички да виждат ръцете ми, за да разберат, че дори и всемогъщият Султан Сюлейман Кануни напуска този живот с празни ръце.
Колко поучително звучат неговите думи и днес!
Източник: За жената
