Качих се в маршрутката да се прибирам вкъщи и се усещам, че няма с какво да платя! Портмонето ми е останало в работата и нямах у себе си и стотинка дори! Какво да правя … Какъв срам само!
Виждам, че шофьорът поглежда в огледалото въпросително към мен, а аз с последна надежда започвам да ровя из чантата …уж да открия нещо …
и … напипах един шоколад за „спешни случаи“ , от който си бях отчупила едно парче. Без да му мисля много, извадих шоколада и го подадох напред, да го подадат на шофьора, а пътниците започнаха да се споглеждат и да се усмихват. „Платежното средство“ достигна до водача и той първоначално се стъписа, погледна го и … погледна пак в огледалото, усмихна се и извика „Приема се! Ето рестото!“ …Извадил беше шоколадов бонбон, увит в целофан и пътниците започнаха да се смеят и да го подават към мен!
Източник: За жената
