Дълго време Дона Меси Уисон не чувстваше нужда да открива биологичните си родители.
Всичко, което знаеше за миналото си беше, че тя е оставена да умре на тротоара в Норфолк, обвита в мръсна кърпа с червена прежда около пъпа си. За щастие тя била спасена и е намерила топъл и любящ дом.
В крайна сметка тя започнала да има много въпроси и осъзнала, че знаейки повече за нейните биологични родители ще бъде начинът, по който на въпросите си ще получи отговори.
След като новинарската станция сподели историята на Дона, един добър човек реши да й помогне да разбере повече.
Ангела Трамел е генеалогичен изследовател и тя предлага да извърши биологичен ДНК тест безплатно, за да помогне на Дона да намери отговорите, които търси. След дълбоко търсене тя успява да намери пълно съвпадение. Открива биологична сестра, която е била изоставена единадесет месеца след Дона.
Трамел обяснява: „Това е биологичната й сестра. Единайсет месеца по-млада. “
Дона и сестра й, Ванеса Смайли, започнаха да се опознават чрез чат, текстови съобщения и видео разговори.
Скоро след това решиха да се срещнат. Тяхната връзка беше изключително емоционална и двете взеха решение да се опитат да намерят майка си. След известно търсене, Ванеса успява да се свърже с нея по телефона, но разговорът изобщо не вървеше по план.
Двете дами бяха готови да простят на майка си и да получат известна информация за ситуацията около изоставянето. Тяхната биологична майка обясни, че тя е била физически малтретирана от техния баща, който никога не е знаел, че и двете момичета съществуват.
Разговорът беше напрегнат и не отиде в желаната посока и в един момент Ванеса заяви: „Аз не съм тази, който сложи бебе в кутия“.
Отговорът на майка й? – Ти сложи себе си в кутия.
Сутринта след скандала майка им заплаши да ги съди, ако отново се свържат с нея.
По време на интервю за новинарската станция сестрите обясняват какво мислят за майка си.
– Защото, ако искам да бъда добра съпруга и майка не искам да мисля като този човек – каза Ванеса.
– Нея не я е грижа за нас – каза Дона през сълзи. – Значи, ние никога няма да се срещнем с нея.
Добрата новина е че в крайна сметка те разбрали, че имат биологичен брат, който не е бил изоставен, тъй като трябвало да живее с майка си. Братята и сестрите наскоро се събраха и запознаха семействата си. Срещата беше много топла и вълнуваща, изпълнена с емоции. “Смяхме се, говорихме, плакахме” споделят те.
Източник: За жената
