Д-р Георги Гайдурков е роден през 1961 г. в София.
Завършва медицина през 1985 г. в Медицинска академия-София и психология през 1996 г. в СУ „Св. Климент Охридски“ – специалност „Клинична и консултативна психология”. Специализира нутрициология (наука за храненето на човека) към Свободен медицински факултет.
Работи 12 години като терапевт в Центъра по хемодиализа към Окръжна болница – София (сега „Св. Анна“). От 1992 г. е редовен консултант и сътрудник на природолечителката Лидия Ковачева. Един от основателите на фондацията „Живот без лекарства“.
Във в. „Доктор“ многократно сме публикували интервюта с д-р Гайдурков за това как трябва да се храним днес, за да сме здрави. Ето неговото мнение за ползите и вредите от млечните храни и животинските продукти.
– Д-р Гайдурков, наскоро между вас и група вегани се състоя обширен дебат относно това, че вие сте преминали от позиция на вегетарианство към допускане в менюто на вашите пациенти да се включва месо по един път седмично. Но подложено само на бавно изсушаване. Защо давате тази препоръка?
– Като всеки човек, който се учи и от себе си, и от своите пациенти, редно е да еволюира, да търпи развитие в една или друга посока. Еволюцията е тази, която движи света и защо аз трябва да правя изключение. Веганите се препират с мен, че те спокойно минават не само без месо, но и без всякакви животински продукти, включително яйца, масло… – крайно необходими за жизнените функции.
– Те ви обвиняват, че сте отстъпили от предишните си позиции, така ясно изявени в книгите ви.
– Въпросът е толкова стар и класически, че напомня онзи за яйцето и кокошката. И днес мненията продължават да са диаметрално противоположни. В интерес на практическото здраве смятам за свое задължение да дам отговор не на базата на презумпцията или теорията, а положен върху опита и наблюдението. Самият аз израснах в моето детство и младежки години, хранейки се с изключително количество месо – закусвах с пържоли или „принцеси” – филии намазани и запечени с кайма, понякога и с кашкавал, на обяд или вечеря – печени или варени меса. Ако имаше гарнитура или готвен зеленчук, аз просто го избутвах встрани като нещо непотребно, което само разваля вкуса. Месата ядях с ориз, картофи и бял хляб. Разнообразие в тази монотонност внасяха само плодовете, които обичах и преди всичко огромните количества сладкарски изделия – предимно шоколад. Резултатът в един момент беше пълната разруха на здравето.
– Това, както знаем, става начало на вашата тотална промяна – нали така?
– Да, през 1992 г. направих завой и в личен, и в професионален план. Имах период на почти веганско-фрутарианско хранене и вегетарианство в различните му разновидности. Последователно изучавах върху себе си всеки от тях. Наблюдавах и моите приятели, съмишленици и пациенти, които практикуваха това.
– Вие сте имали и вегански период, но казвате, че не е бил съответен на организма ви?
– В по-дългите от 3-4 месеца периоди на веганство се проявяваше и обратната страна, и „гърбът на медала”. Общият ми тонус спадна, като организмът използваше енергията си икономично. Имаше загуба на мускулна маса, снижен тургор на кожата и понижено либидо.
Тъй като по природа съм експериментатор и имам естествената съпротива срещу затваряне във фанатични модели, продължих напред. Тайната е в наблюдението и изследването – упорито, отново и отново, без прибързани изводи. Заключението ми след всички изминали години всъщност е много просто и логично. Опитът ми потвърди това, което животът отдавна е утвърдил. Този отговор присъства първо в природата и после като базов образец в традиционната кухня на здравите народи. Живият модел на природата са шимпанзетата. Съвременните данни сoчат, че тяхната ДНК, техният геном, е в 99,4% идентичен на човешкия.
И логично е, че ако в 99,4% те са човек, то следва, че тяхното природно меню трябва да е в 99,4% и моделът за нашето естествено здравословно хранене. А то се състои от около 50% плодове, 25-50% зеленолистни, зависи от сезона, останалото са семена и ядки, корени, цветове и поне 5-6% животински храни, понякога и значително повече – насекоми и дребни животни. Забележете – те консумират в голямата си част сурова растителна храна, но не са вегани.
Животинските храни в менюто им присъстват задължително. Тревопасните животни, трябва да отбележим, също не са вегани – пасейки трева, те неизбежно приемат и насекоми. От друга страна, най-големите авторитети сред суровоядното веганство, като Гейбриъл Казънс например, признават, че веганство без изкуствено допълване, особено на витамин В12 – на инжекции и други, е здравословен провал.
Проблемът е, че дефицитите не се забелязват веднага и „новопокръстените” ентусиасти ги пропускат. Тези полидефицити на витамин В12, калций, желязо, протеини, хормони се проявяват ясно обикновено след третата година на строго веганско хранене.
В моята практика съм наблюдавал зловещи примери на небалансирано вегетарианство и веганство със загуба на зъбен емайл и дентин – абразия на зъбите, пародонтоза – разрушаване на колагеновия свързочен апарат на зъбите с разклащане и отпадане, загуба на костно вещество – остеопения и остеопороза, атрофия на нервни клетки – демиелинизация, проявена с парализи, наподобяващи мултиплена склероза, дори корова мозъчна атрофия, до степен на приковаване в инвалидна количка, липса на овулация и репродуктивен стерилитет при жените, импотентност при мъжете, загуба на мускулна маса, косопад и чупене на ноктите, суха и сбръчкана кожа, липса на жизнен тонус, депресивно-тревожни разстройства на психиката и т.н.
Простият извод е, че не можем да бъдем по-умни или по-морални от природата, т.е. от собственото си естество с неговата анатомия, физиология и биохимия. Кодът на нашите гени е безкомпромисен – поне 5-6% потребност от животински храни.
Източник: За жената
