Православните християни отбелязват днес Месни Заговезни, т.нар. Месопусна неделя – последният ден, в който се яде месо преди Великденските пости.
Празникът е с плаваща дата. Денят винаги съвпада с неделята, осем седмици преди Великден и е първият празник, свързан с настъпващата пролет.
Ден преди Месни Заговезни, в събота, се отбелязва Задушница пред Великия пост.
Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато е Сирни Заговезни, може да се ядат сирене, мляко, масло – всякакви млечни продукти и яйца.
Тези две седмици са своеобразна подготовка на организма за най-дългите пости през годината. Постите съществуват в почти всички древни култури, като форма на прочистване от злото, като изпитание на човека вкопчил се в материалното, като надмощие над желанията и страстите. Едно себеосъзнаване за постоянния ни копнеж, за мястото ни в духовното ни развитие.
По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта.
На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза. Наближават дните, в които веселбите са забранени.
Традиционни гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.
Именно на днешния ден архиерейският наместник Негово Високопреподобие архимандрит Висарион ще положи основния камък за възстановяване на Старото училище в смолянския кв. „Устово“.
Сградата е била в непосредствена близост до църквата „Св. Николай Чудотворец“, построена през 1862 г. от родолюбиви предшественици в най-трудното време на недоимък и робство. Навремето училището било основно за целия район, в което се обучавали около 200 ученици. Но поради морална и техническа старост сградата е била разрушена преди близо 13 г. Оттогава до сега усилията за възстановяване на тази историческа уникална сграда се увенчаха с успех. След възстановяването на същото място училището ще запази предназначението си на духовен център.
От столетия в историята на България Църква и училище са стожер на духовното ни преуспяване и национално съзидание. От Архиерейското наместничество канят всички, които милеят за родното, да присъстват в неделя на ритуала с водосвет и полагане на основния камък от архимандрит Висарион.
