Начало ВЕСТИ 17-годишен ученик си направи малка атомна бомба, написа: Аз съм Бог, а...

17-годишен ученик си направи малка атомна бомба, написа: Аз съм Бог, а после…

172
Сподели
Талантливият, скромен и усмихнат Виталик бил познат на всички в неголямото градче от Подмосковието. Той никога не криел любовта си към химията, дори вкъщи направил мини – лаборатория, където можел спокойно да си прави опитите.

Учителите му възлагали големи надежди, родителите се гордели с него.

На 23 април – точно на рождения си ден, когато навършва 17 години Виталий оставя предсмъртно писмо и скача от балкона на деветия етаж. Причината – забрана да се занимава с химия поради опасност да изобрети опасно оръжие.

„Всичко започна безобидно – аптека, нитроглицерин, нитрогликол – общо взето все взривни вещества“, разказва приживе ученикът на своята приятелка Карина.

Той издирвал изоставени места – различни предприятия, където да може да прави опити и същевременно да открива забравени пособия.

В един от походите си за „съкровища“ Виталий се запознава със студент от химическия факултет на Московския университет. Общите им интереси и невероятната любов към химията ги сближили бързо. А експериментите им станали още по-сериозни. Върхът на работата им се оказал Циклон Б – пестицид, използван от Хитлер за масово унищожение на хора в лагерите на смъртта.

За друг опит студентът се наел да открадне от лабораторията на университета уран. След месец, обаче, липсата била забелязана. Трябвало да върнат урана, а самият студент бил отстранен.

Независимо от всичко двамата продължили с опитите. Започнали да нападат обекти, където трябвало да минават през охрана или да се провират през трудно достъпни места.

Активността на двамата не останала без внимание. Майката на ученика не повярвала на очите си, когато на прага й застанали сътрудници от ФСБ.
Те търсели взривни материали, но не открили нищо. Все пак направили предупредителен протокол.
Виталий не спира с опитите дори и тогава.

„Внезапно се почувствах Бог. Имах малко уран, торий, плутоний и радий. Разбрах, че дори мога да изкарам пари. Бях щастлив. Имаше адреналин. На едно от местата, докато крадях, можеха дори да ме застрелят“, разказва Виталий на приятелката си.

В един момент той споделя, че вече е започнал подготовката на малка, атомна бомба. Следва ударът – родителите му забраняват да се занимава с химия и започват да го следят изкъсо. А самият Виталий признава малко преди да умре, че всъщност дори не е искал да конструира ядрено оръжие, а просто да види докъде може да стигне.

Младежът изпада във все по-голяма депресия. Накрая започват и опитите за самоубийство. Пикът е, когато научава за смъртта на двама свои приятели, загинали при катастрофа.

В деня на неговия рожден ден родителите и учителите не забелязват нищо странно. Разказват дори, че по време на часовете се шегувал. Дошъл си вкъщи, легнал да си почине, а майка му отишла на фитнес. Половин час той вече не бил между живите.

„Забранете ми и водата, та нали от нея също може да се направи бомба с помощта на електролиза. Ще се подпиша, та да ме разпознаят по петното на земята“, пише в предсмъртното си писмо ученикът.