Тази история сякаш е написана от някой холивудски сценарист. Всъщност, в нея действително има филмов отпечатък, но просто защото един от главните герои в нея е филмов режисьор.
Всяка сутрин режисьорът от Ню Делхи, Винод Капри, преглежда актуалните новини от деня.
Така на 14 юли той попада на материал, в който се казва, че са намерили новородено бебе, изхвърлено на боклука .
Публикацията е споделена в Twitter. Кадрите толкова развълнували режисьора, че ги показал на съпругата си Сакши Джош.
„Бяхме много разстроени”, каза Капри и допълва: „Не можех да гледам как бебето плаче. Сърцето ми се разбиваше от съжаление и това беше достатъчно, за да вземем решение да намерим това бебе”.
„Не бяхме сигурни дали тази информация е надеждна, защото преди това често срещахме фалшиви видеоклипове с подобно съдържание“, добави мъжът.
Семейството обаче е дотолкова трогнато от случката, че решава да опита късмета си.
Двамата със съпругата му пишат пост в социалните мрежи с цел да намерят това дете.
Случилото се след това тотално променя живота на режисьора и съпругата му, както и този на малкото бебе , изхвърлено на боклука.
Съпрузите уточняват в социалните мрежи, че ще осиновят бебето , ако успеят да го намерят.
Думите им веднага приковават цялото внимание в социалните мрежи и стотици потребители пишат на Винод. Няколко часа по-късно двойката получава съобщение, че бебето е намерено в Раджастан. Новороденото бебе е момиченце.
С помощта на приятели, Винод установява, че бебето е взето от добри хора и отведено в болницата в град Нагаур. Момичето е родено много малко и тежи само един и половина килограма. Въпреки това лекарите отбелязват, че тя има силно тяло и ще се възстанови от шока.
На следващия ден след тази новина двойката пропътува 500 километра, за да стигне до бебето. Разговарят с лекаря, който наблюдава бебето още по обяд. Тогава Винод казва на педиатъра, че със съпругата му биха искали да осиновят захвърленото бебе.
Сега семейството се занимава с документите, които ще им позволят да направят момиченцето официално свое дете и да го отведат в бъдещия му дом.
Нека има повече такива истории – истински, а не плод на нечия фантазия!
