Начало ВЕСТИ Нан Мадол – дело на мистериозна цивилизация?

Нан Мадол – дело на мистериозна цивилизация?

44
Сподели

„Да пренощувам в Нан Мадол? Няма начин. Последният човек, който отседна там преди около 100 г., беше германски губернатор.Намериха го мъртъв на следващата сутрин“.

Това казва Бермин Ф. Уелбахер, директор по туризма и природните ресурси в Понпей – остров, намиращ се на около 1600 км североизточно от Нова Гвинея, който е един от щатите на Микронезия.

Но Уелбахер е щастлив, че туристите идват през деня, за да видят каменния мегалит – едно от чудесата на Тихия океан, пише standartnews.com.

Нан Мадол е единственият известен древен град, построен на върха на коралов риф сред просторите на Тихия океан.Сградите нямат основи в земята, а са вдигнати върху изкуствени платформи от камък и корали.В превод името означава „Място помежду“, препратка към многото канали, заобикалящи 92-те островчета.

Местните наричат мястото Соуналенд („Небесния риф“).Малко хора знаят за Нан Махдол. Никой не е обяснил как е построен или кой го е построил.Наричат го „най-добре пазената тайна на археологията“ или „голямата загадка на Микронезия“.

Археолозите го сравняват с митичната Атлантида. Структурите на този остров са построени с огромни камъни, които изглеждат така, че само гиганти биха могли да ги положат.Според антрополога от Университета на Орегон Уилиам Айрес, изкуствените платформи, от които е изграден Нан Мадол, са създадени по изключително сложен и трудоемък начин.“Защо някой би построил град в средата на океана? Защо тук, толкова далеч от всяка друга известна цивилизация?“, пита археологът Патрик Хънт.

Нан Махдол е огромен мегалитен град с площ от 28 квадратни километра. Намира се в югоизточния край на острова, на 15 мили от Колония, столицата на Понпей. Открит е от европейците през XIX век., когато белгийска експедиция изследва острова и съобщава, че е намерила останките на „мъртъв град“.  Наричат го  „Тихоокеанската Венеция“. Първите сериозни научни изследвания прави германският антрополог Паул Хамбрух, посетил острова в началото на ХХ век (1908-1910).

Отнема час с бърза лодка през лагуната, за да стигнете до града. По време на отлив посетителите трябва да преминат през блато с морска трева и да се изкачат по хлъзгави скали до тъмносивите, покрити с мъх стени на руините.Пътеката до Нан Мадол завършва там, където дърветата се срещат с водата. Отвъд малък канал древният град от камъни се издига от морето.Стените са изградени от вулканичен черен базалт, а каменните блокове са с тегло до 50 тона. Археолозите смятат, че камъните са от друг остров и са пренесени със салове. Но как работниците са успели да ги вдигнат, остава загадка.За построяването на комплекса е било необходимо доставянето на между 500 хил. и 700 хил. метрични тона строителен материал – впечатляващо постижение дори според съвременните представи.За пренасянето на тези камъни са необходими специални мореходни съдове, различни от познатите по тези места канута.

Поставянето на колоните по местата им също е било гигантска инженерна задача. Предполага се, че с помощта на лостове, въжета и наклонени рампи многотонните базалтови късове са били подреждани хоризонтално един върху друг, подобно на куп дървени трупи.Огромният каменен град е построен върху 92 изкуствени островчета, всяко от които е от гигански базалтови греди. По-големите са свързани с тунели.За да построят всеки отделен остров от изкуствения архипелаг, неговите създатели първо изграждали външни стени с височина до 10 м. След това оформените правоъгълни участъци от лагуната били запълвани с парчета корали и скала до ниво над най-високата точка на прилива. Отделните островчета са свързани с мрежа от канали, които днес са проходими единствено с тесни моторни лодки. Смята се, че хората са пътували между островите с кану, откъдето идва и името „Тихоокеанската Венеция“.

Създателите на мегалитния комплекс са изградили и система от огромни диги и вълноломи, които защитават острова от стихията на Тихия океан.Островчетата изпълняват различни функции и включват дворци, храмове, царски гробници и жилищни райони.Учените смятат, че само напреднала цивилизация може да изгради стена към морето, място за свещенически погребения и административен и церемониален център, помещения за слуги, зона за преработка на кокосово масло и комуникационен център, където съобщенията се изпращат чрез биене на барабани.

Въглеродното датиране на руините показва, че градът е построен между 1285 и 1485 г., но данни от подводна археология подсказват, че може да е дори по-стар.Допуска се, че изграждането на комплекса може да е започнало още през 7-ми век.Други предполагат, че историята на това място започва много по-рано, през 1 век след Христа. Седем века по-късно градът процъфтява, но мегалитите изглежда са построени по-късно, около 1200 г. след н. е.

Поверието гласи, че комплексът е построен от същите хора, които са направили Лелух, добре проучен древен град, открит на близкия остров Лелу. Но най-новото въглеродно датиране предполага, че Нан Мадол всъщност е по-стар от Лелу. Градът става седалище на местната династия Содельор. Обитаван е до края на 15 век. След това хората са си тръгнали по неизвестна причина – може би заради липсата на прясна вода?

Не знаем как са донесли колоните дотук и не знаем как са ги издигали, за да построят стените. Повечето попинезинци вярват, че е използвана магия, която ги е накарала да летят, казва един от археолозите от Понпей.

Според легендата, Нан Мадол е създаден от магьосници, които след това са излетели в космоса.Това били близнаците Олисихпа и Олосохпа. Те пристигнали на голямо кану в търсене на място да построят олтар, на който да боготворят бога на гръмотевиците Даукатау и на земеделието Нанисон Сапу. След няколко неуспешни опита, двамата братя построили олтара, където провеждали ритуалите си. Те повдигали големите камъни с помощта на дракон. Когато единият от магьосниците умрял, другият се оженил за местно момиче от селото, а от връзката им се родили бъдещите владетели от династията Содлер.

Заради легендите за призраци, обитаващи района, местните наричат Нан Мадол „Градът на духовете“. Руините издават толкова зловеща атмосфера, че хорър писателят HP Lovecraft ги използва като вдъхновение за дома на Ктулху в един от своите разкази. В книгата си „Доказателства за боговете“  Ерих фон Дейникен пише, че във водите край Нан Мадол са открити саркофази с платинени пръти. Тези „платинени ковчези“ са намерени от японците след Втората световна война, но  днес не е известно къде са.

Древният град е един от най-грандиозните обекти на културното наследство в Океания. През 1985 г. руините на Нан Мадол са обявени за Национален исторически паметник на САЩ. През 2016 г. ЮНЕСКО добави каменния град към списъка със световно културно и историческо наследство. Нан Мадол също така е включен и в списъка със застрашени обекти. Заплахата за него идва от многобройните канали и мангровите дървета, които заплашват да повредят крехките структури.

 

 

Източник:  pochivka.blitz.bg